На 08. 05. 2012г. АБГР организира съвместно с ЕТ”Персонал Консулт- Г.Попов” и Института за местно и регионално развитие , обучение-дискусия на тема: „Управление на риска”. Лектор и консултант бе проф. д-р Нако Стефанов. Д-р Ганчо Попов, председател на „Персонал Консулт” и Ергин Емин- изп. директор на АБГР  откриха дискусията. В изказването си Ергин Емин наблегна вурху рисковете при осъществяването на европейски проекти, както и върху отноворността, което се поема от работния екип. Той сподели мнението, че рисковете трябва да се анализират с цел да се определи вероятността те да се сбъднат екипът своевременно да предоврати неблагоприятните последици. 
Основната презентация по време на обучението бе направена от проф. д-р Стефанов. Той направи общ преглед на понятието риск, и очерта възможностите за неговото управление Участнициците в семинара бяха запознати подробно със системния подход при управлението на риска, както и използването на софтуерна платформа при анализа, оценката и набелязването на необходимите превантивни и последващи действия.  В лекцията му поставен акцент върху въпроса: къде и в какво си приличат двете платформи – тази на „Здравия разум” и тази на „Управлението на риска” ?Посочени бяха различни схващания и определения за риска, като бе подчертано основното- рискът е производно на вероятността една злополука да се случи умножено по равнището на нейното негативно въздействие.

­­На 27 и 28 април в Боровец се проведе 8-то отчетно-изборно събрание на АБГР

В общото събрание взеха участие 157 делегати -- кметове, съветници, представители на висщи училища, научни работници и общинари  от 28-те области на страната.
Отчетен доклад за свършеното през 2011 година изнесе нейният председател Найден Зеленогорски. Той се спря обстойно на четири акцента в дейността на Асоциацията -- съдействие на местната власт в решаването на ключови задачи, разщиряване на контактите с партньорски организации от страните, членки на ЕС, организиране на значими собствени инициативи, изработване на становища и участие в обсъждането на важни законопроекти. Докладчикът изтъкна основната кауза на организацията, свързана с децентрализацията, с установяването на второ ниво на местно самоуправление, укрепване на общините и постигане на висока степен на субсидиарност в управлението.

Тодор Попов, председател на УС на НСОРБ пред списание "Градове и региони"

Интервюто взе Пламен Даракчиев

- Г-н Попов, преди всичко честито за избора Ви за председател на Националното сдружение на общините в Република България. На практика сдружението е, така да се каже, регионалната камара на страната и възможност да се чуе гласът на местната власт. Възможно ли е според Вас да бъде преодоляно това подценяване на общините от страна на държавата, за което говорихте в едно интервю непосредствено след провеждането на общото събрание на НСОРБ?

- Вече имах възможност да кажа, че за Националното сдружение на общините в Република България е от важно значение държавата да възприема общините като стратегически партньор. Най-голямото предизвикателство пред нас е да покажем, че общините и държавата работим заедно. Дали този процес ще се нарече децентрализация, ефективно взаимо- действие, повече правомощия за общини- те или увеличени източници за финанси- ране, няма значение. Истината е, че към момента държавата прехвърли повече отговорности на общините, а местните приходи както данъчни, така неданъчни, намаляха.

- След избора очертахте конкрет- ните задачи на сдружението – уреждане на финансовите задължения, подобряване на административния капацитет за усвояване на европейските фондове и увеличаване на целевите средства за капитало- ви разходи. навярно най-труден ще бъде третият въпрос. Имате ли вече готовност и предложение за данъчна реформа, по-специално промяна в разпределението на данъка върху физическите лица?

- Ясна е необходимостта от промени в Закона за местните данъци и такси и приемането на нов Закон за общинските бюджети. Безспорно намалелите собствени приходи са основен проблем. Новите източници на финансиране могат да бъдат, както преотстъпване на част от преките данъци, така и повишаване размера на местните данъци и такси. Повишаването на данъците не означава повече приходи, особено в трудни за икономиката времена. Преотстъпването на част от преките данъци също не дава общовалидно решение, защото малките общини отново биха генерирали ниски приходи или почти никакви.

Освен материали, свързани с основната тема на броя, можетете да прочетете, още анализи за индустриалното развитие на регионите, иинтервю с новия председател на НСОРБ Тодор Попов, представянето на Северния централен район, както и поглед върху неговото развитие от кметовете на Разград - Денчо Бояджиев, на Свищов - Станислав Благов и на Тутракан - д-р Димитър Стефанов. В броя ще намерите също така повече информация за представителството на АБГР в Брюксел, кореспонденция за развитието на туризма в столицата, както и материали, свързани с Дунавската стратегия и актуални новини от страните в Югоизточна Европа. В списанието е публикавано и становището на АБГР за законопроекта за публично-частното партньорство.

Йорданка Фандъкова, кмет на София пред списание "Градове и региони"

- Госпожо Фандъкова, поздравления за избирането Ви за кмет на София! Какви са приоритетите за първия ви пълен мандат и как те се вписват в Стратегия “Европа 2020”?

- Благодаря Ви! Наистина получих голямо доверие от гражданите, което за мен означава голяма отговорност за развитието на града. Поела съм конкретни ангажименти към гражданите на София да продължа развитието на града и устойчивия растеж. Излючител- но важно е, че ние представихме конкретни проекти пред софиянци, част от които бяха подготвени и част от които започнахме да реализираме по време на предишния мандат. 2012 е изключително важна за някои от тях, най-вече за големите инфраструктурни проекти. Пускането на втория лъч на метрото например, което предстои в средата на тази година и което ще позволи около 200 хиляди души дневно допълнително да ползват най-модерния екологичен и бърз градски транспорт. Заедно с това до края на годината предстои пускането на участъка от Южната дъга от Симеоново до „Младост” и довършването на първото от кръстовищата на две нива – естакадата на булевардите „Сахаров” и „Ляпчев”. Очаквам до края на годината осезаемо да се облекчи трафикът в ня- кои части на града благодарение на тези важни проекти.
Приоритетите за нас остават транспорт и транспортна инфраструктура, образование и екология. Разбира се, културно-историческото наследство, което позволява градът не само да се развива, а да стане привлекателен и за туристи, освен че открива нови работни места, популяризира града ни. Имаме конкретни проекти, които предстои да развиваме, като голяма част от тях са с осигурено финансиране. Аз лично съм горда, че в условията на финансова криза София успява да продължи изпълнението на тези проекти благодарение на строга финансова дисциплина, която ние залагаме и благодарение на големия обем европейски средства, които привличаме. През 2012 сме заложили с около 100 млн. лева повече европейски средства от миналата година като капиталовата програма, заложена в бюджета, представлява около половината от него. Това са инвестиции, самата Община се явява един от основните инвеститори в града, което осигурява и заетостта. Това е една от основните задачи за мен и акцент в ­Стратегия „Европа ‘2020”, която за нас, разбира се, е водеща в бъдеще.

Изпълнителният директор на АБГР Ергин Емин пред списание "Градове и региони"

- Г-н Емин, нека да започнем най- напред с това какви са основните задачи на Асоциацията на българските градове и региони през тази година?

- Асоциацията вече шест години обединява усилията на политици и практици на местно и­ регионално равнище за изграждане на капацитет на градско и регионално ниво и за формирането на публични политики в съответствие с изискванията и стандартите на ЕС. Предвид това, дейността ни е насочена към развитие на местното самоуправление в градовете и районите на България на основата на европейските ценности. Това е най-важната задача. Другата ни основна задача е свързана с институционалното укрепване на Асоциацията в сътрудничество с партньорите ни, като фондация “Конрад Аденауер”, Фондация за реформа в местното само- управление, Европейски институт, Технологичен център София, Националното сдружение на малкия и среден бизнес и, разбира се, в сътрудничество с регионалните сдружения на местната власт Също така, за да подобрим обмена на информация с нашите членове и с общините като цяло, започнахме издаването на списание „Градове и региони”, чиято основна тема е децентрализацията, развитието на местните инициативи и състоянието на местното самоуправление. Заедно с това, Инстутатът за местно и регионално развитие, който е тясно свързан с АБГР, започва нова инициатива, която е свързана с редовни годишни доклади за състоянието на местното и регионално управление у нас.

- В края на миналата година Конгресът на местните и регионалнитеЭвласти прие мониторингов доклад за състоянието на местната и регионалната демокрация и съответно Препоръка № 310 от 31.10.2011. Какво е отношението на Асоциацията към повдигнатите в доклада проблеми и ще бъдат ли обсъдени те на предстоящото общо събрание?

На 29 февруари и 1 март в София се проведе 24-то общо събрание на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ). Делегатите -- кметове и съветници, представители на 264-те у нас, избраха за председател на Управителния съвет кмета на Пазарджик Тодор Попов. Контролния съвет пък бе оглавен от Танер Али, кмет на община Антоново.

Преди начало на втория ден делегатите участваха в дискусия на тема "Българските общини -- пред стари и нови предизвикателства". Особен интерес предизвика изказването на гостуващата в България Мерседес Бресо, президент на Комитета на регионите. Тя наблегна върху новите измерения на европейската кохезионна политика и очерта мястото на България в процеса. Заедно с това тя не пропусна призове страната ни към по-активни действия за установяване на регионално самоуправление.

проф. Тодор Танев, ръководител ва катедра „Политология” в СУ „Св. Климент Охридски

Държавническият опит от векове показва, че когато държавата е в криза се пристъпва първо към сериозна админи- стративна реформа. Нужна е надеждна държавна машина, за да се правят реформи в икономиката, финансите, образованието или сигурността.
През 1945 г. Германия е най-разру- шената страна в историята без нито един работещ ресор и даже без държавност – безброй пъти по-зле от Гър- ция, България или Румъния в момента. Не друго, а административната реформа там се оказа главният стълб не само на възкресяването на държавата. Иначе нищо на света не би помогнало за възкресението. При това Германия става четвърта световна сила за ре- кордните 50 години. Автор на „чудото” е закоравял администратор – Конрад Аденауер, някогашният дългогодишен кмет на Кьолн.
Първата му работа е да преструкту-рира страната по федеративен принцип с равностойни и свободни провинции, да проведе денацификация на целия държавен апарат чрез лустрация, да проведе линия на европеизиране на администрацията и подчиняването й на „западните християнски ценности” и т. н. Едва на тази почва той въвежда уникалния немски модел на „социално пазарно стопанство”. Резултатите днес са известни. На фундамента на дълбока административна реформа се гради и японското чудо от 50-те години, южно- корейското чудо от 60-те години и т. н.
Нашата задача беше не да създаваме икономика от нулата, а да превърнем съществуващата планова в пазарна.

­Основната тема в броя е публично-частното партньорство. В материалите на авторите, то е разгледано и като възможност и правни аспекти, и като добра практика, която вече дава своите резултати в някой български общини. Една от тях е Бургас, представена в интервюто на кмета Димитър Николов. Гост на списанието и кметът на София Йорданка Фандъкова. Повече за нейните приоритети в новия и мандат и за това как София ще се впише в стратегията "България 2020", можете да научите от интервюто на Димитър Сотиров.

Децентрализацията, една от основните теми на списанието, е застъпена в интервюто с Ергин Емин, изпълнителен директор на Асоциацията на българските градове и региони.

Излезе вторият доклад на Конгреса на местните и регионални власти за състоянието на местната и регионалната демокрация в България. Първият бе в далечната 1998 година, като най-съществената препоръка бе свързана бе насочена към необходимостта от изграждане на регионално самоуправление.

Въпреки дипломатичната констатация в увода да, че „местната демокрация в България отбелязва осезателно подобрение”, документът е доста критичен. Това пролич­ава най-добре от препоръките, които Конгресът предоставя на вниманието на Комитета на министрите. Ето по-важните от тях, в които българските власти са призовани:

-- да преразгледат прилаганата бюджетната процедура и действащите регламенти да бъдат изменени с цел да се даде на местните власти бюджетна независимост в съответствие с принципите, изложени в Европейската харта за местно самоуправление;

-- да предоставят достатъчни финансови ресурси на местните власти, в съответствие с техните компетенции и отговорности, което да се извърши и чрез ревизиране на действащите законови регламенти относно финансирането на общините;

-- да предоставят повече собствени правомощия на местните власти за постигане ниво на местна автономия,