Толкова злоупотреби разкриха у нас ОЛАФ и други евроинституции, къде е бил вътрешнофинансовият ни контрол, че нищо не е засякъл?

Те нещата продължават така от двадесетина години.

Кое продължава така?

В годините на прехода държавният финансов контрол постепенно се минимизира, а към днешна дата е разгромен. Контролната система стана неефективна и некачествена. Намаля административният й капацитет- през 2006г. персоналът на държавната финансова инспекция беше над 1200 души, сега са 165, от които инспекторите са 85- 90 човека. А има 10- 12 хил. обекта за проверки, сред които министерства и общини- разпоредители с бюджетни кредити, няколко хиляди търговски дружества с държавни и общински дялове. Е, как да е ефективен контролът? Сметната палата например беше възложила през 2007г.  да се извършат 238 проверки при наличието на 337 одитори- падат се по- малко от една проверка на човек.­­ ­

Защо така, не им се работи ли?

Вероятно проверяват твърде подробно, за да са им по- стойностни долкадите, но има и друго- одитната система у нас се децентрализира дотолкова, че едната ръка не знае какво прави другата. Счетоводното ни законодателство позволява да се извършат различни закононарушения, да се играе с пасивите и активите, да се съставят отчети, които са неверни. В същото време се приеха няколко закона за контролната дейност, но няма кой да ги прилага, защото липсват регионалните ни структури. Сертифицираните вътрешни одитори в публичния сектор останаха мнаго малко. И колкото да се напъват, обхватът и ефектът от работата им е далеч по- нисък от този, който постигаха колегите от старата агенция за държавен вътрешен финансов контрол. Да не говорим, че и заплатите им са смешни. Като се има предвид, че контролът е неделима част от управлението, значи и управлението ни е некачествено.

В “Кремиковци” например се оказва, че сте ги скъсвали от проверки и в крайна сметка не спряха нито кражбите, нито злоупотребите?

Там има одиторски констатации за около 300млн. лв. вреди и щети за предприятието. Бяха открити договори сключени така, че да позволяват неустойки, а парите да се преразпределят сред заинтересовани лица.

Защо проверките на одиторите, дори и недостатъчни да са, не приключват с ефективни резултати?

Причините са законодателни- в България липсва един от най- важните стълбове на контрола- това е централизираната правителствена служба за финансов контрол. От 27-те членки на ЕС България е единствена без такава служ  ба. Звената за вътрешен одит са децентрализирани, а имаме централизиран държавен бюджет. Така каруцата върви пред коня. Невярно е и разбирането, че инспекционната дейност трябва да е отделна от одитната.

А как да е?

В по- умните държави от нашата имат главен одитор- инспектор на федералната си Смента палата, така е във Великобритания, Швейцария, да не изреждам още. Това е основният ръководител на контролната дейност. У нас имаме пръснати звена на контрол, на които им липсва главната функция- санкциониращата- и това важи и за вътрешните одитори, и за външните- тези на Сметната палата. Правомощията им стигат до там да пишат препоръки.

Излиза, че вашите проверки приличат на коледни честитки – съдържат само пожелния?

Нещо такова се получава, откриваме например бакии някъде и си говорим с кмета или министъра- хубаво е да направите това и това, щото иначе може да ви накажат, т. е. предупреждаваме ги. Станахме за майтап- наричат вътрешните одитори презерватив на кмета. Единствено държавната финансова инспекция има право да налага санкции. А в испанската Сметна палата ,например има Финансов съд. Той налага санкциите. Ако искаме у нас да тръгнат  нещата, трябва да изградим централна служба за контрол и тя да бъде на пряко подчинение на Премиера. Не на Финасовото министерство.

Защо пък чак на Премиера?

Защото сегашната държавна финансова инспекция е компроментирана като структура. Централната служба трябва да се ситуира на най- високото място в държавата и директорът й да е ранг на министър. Това е много важна стъпка, която може да направи Премиерът. И да обърне палачинката в полза на увеличаване на контролните функции и ефективността на управлението. Да не говорим, че и към Сметната палата трябва да има звено, което да налага санкции на място.

Какво още й липсва на контролната система?

85% от сртедсвата за издръжка на парламентарно представените партии във Франция са пряка субсидия от държавата. У нас  държавната субсидия на партиите нищо не покрива.

Това пък какво общо има с контролната дейност?

Там има отделна комисия, която се занимава само с контрол на финансите на политическите партии. У нас те си набавят средства по всякакви начини. Веднага можем да елиминираме прочутите обръчи от фирми, казвам го най- отговорно. Правим 80- 90% от издръжката на партиите държавна, за да не се налага политическите структури да рекетират бизнесмени. И да карат някой да се подписва на пет места с 15 поставени лца, за да извършва фалшиво финансиране. Създаваме и комисия от експерти в областта на финансовия контрол и така ще прекършим прословутите обръчи. Контролната ни система, която сега е двустепенна, трябва да стане четиристепенна, дори шестстепенна. Защото живеем на Балканите, а тук далаверата, корупцията, рушветът са част от националните ни характеристики.