Критерии и източници за финансиране на млечното животновъдство през 2010 година.

Доц. д-р Н. Нанев -- ИМРР ­

       Оптимизирането на системата за финансиране на млечното животновъдството изисква ясно регламентиране на източниците и средствата за подкрепа на сектора в Закона за държавния бюджет (ДБ) на Република България 2010 г..

При усъвършенстване на системата за финансово подпомагане на млечното животновъдство е използван подход с ясно дефинирани принципи и критерии.

         Изходна позиция са обявените в предизборната програма на ГЕРБ национални  приоритети за развитие на животновъдството и принципите на Общата селскостопанска политика (ОСП) на Европейския съюз (ЕС) за подпомагане доходите на земеделските производители.

         Приложен е нов подход при категоризация на стопанствата на основата на утвърдените от ЕС икономически показатели – стандартна разлика (СР) и икономическа единица (ИЕ).

         Ясно е диференциацирането на субсидииите за големи, средни и малки (под 1 ИЕ) животновъдни стопанства.

         Субсидирането на животновъдните ферми е на база брой отглеждани животни в основното стадо и подрастващи млади животни за разплод.

         Субсидиране на млякото въз основа на неговото качество и безопасност – държавни помощи за качествено мляко.

         Включване на браншовите и развъдните организации при определяне на критериите за подкрепа на отрасъла, на размера и разпределение на субсидиите в духа на европейската практиката.

         Инвестициите се използват приоритетно за създаване на облекчени условия за подобряване на средата на отглеждане, качеството на продукцията и благоденствието на животните.

         Ясно формулиране на необходимостта от субсидиране и  прозрачно определяне на размера на субсидията.

         Активно участие на научни работници от специализираните висши училища и институти и специалисти от системата за съвети в земеделието при разработването на инвестиционни проекти за приоритетно усвояване на финансовия ресурс от национални и международни програми.

         Увеличаване и гарантиране на националните доплащания и ускорено изравняване подкрепата на млечното животновъдството у нас с тази в останалите държави - членове на ЕС – финансови средства за развитие на селските райони: мярка „Създаване на стопанства на млади фермери”, мярка „Модернизация на земеделски стопанства” и мярка „Подпомагане а полупазарните стопанства”.

         Нов механизъм за икономическо стимулиране на дребни и средни фермери, които искат да се пренасочат към месодайно преживно животновъдство – държавни помощи за преориентиране към производство на месо.

         Диференцирано финансово подпомагане на застрашени от изчезване породи (подобрено Родопско говедо и българска Мура) с цел постигане на социална, екологическа  и икономическа ефективност.

         Субсидиране на животните от националния генофонд на основата на мотивирано определяне на размера на субсидията по видове животни, прозрачно разпределение на субсидията и контрол за целенасоченото й използване.

         Усъвършенстване и разширяване на системата за финансиране на млекопроизводителите чрез ДФ „Земеделие” – нови кредитни линии.

         За реализацията на краткосрочна програма за преодоляване на кризата в млечното животновъдство е предложен следния финансов механизъм.

Обосновката на необходимите финансови средства е извършена на база неотложните потребности за едногодишното възпроизводство на животните. Приложен е и адаптиран към нашите условия е румънския подход за финансово подпомагане на животновъдството през последните две години – 2007 и 2008 г. Предложението е съобразено с всички възможни източници за финансиране по линията на национални и международни фондове и програми: европейски земеделски фонд, програма за развитие на селските райони, програма „Животновъдство” на ДФ „Земеделие”, национално съфинансиране, държавни помощи и субсидии и др. 

В табл. 1 са представени данни за необходимите финансови средства за подпомагане на млечното животновъдство със средства от ДБ по видове животни за 2010 г.

 

Табл. 1. Необходими финансови средства за подпомагане

на млечното животновъдство от ДБ за 2010 г.

 

№	Видове животни	Групи животни – бр.	Показатели
			бр.	лв.	Сума
1	2	3	4	5	6
1.	Крави	1-3	147215		0
		Над 3	188671	300	56 601 300
		Общо	335886		56 601 300
1а	Крави – област Кърджали и Смолян[1]	1-2	41878	300	12 563 400
2.	Биволици	1-3	1354		0
		Над 3	3799	300	1 139 700
		Общо	5153		1 139 700
3.	Овце-майки, вкл. запл. Дзвизки	1-9	419 251		0
		Над 9	762 337	40	30 493 480
		Общо	1181588		30 493 480
4.	Производство на кочлета	Общо	5000	100	500 000
5.	Кози-майки, вкл. запл. млади кози	1-40	392826		0
		Над 40	39058 (35527)	40	1 421 080
		Общо	431884[2]		1 421 080
6.	Заплодени юници	Общо	23531	300	7 059 300
7.	Заплодени малакини	Общо	1710	300	513 000
8.	Всичко за млечното животновъдство	Общо			110 291 260

 

За различните видове животни с млечно направление: крави, биволици, овце и кози е определен ресурсът за финансово подпомагане въз основа на показателя „икономическа единица” (ИЕ). Стопанствата, отглеждащи до три крави и биволици и до 30 овце и кози образуват групата на натуралните стопанствата, генерираща брутен доход до 1 ИЕ. Общият брой на подлежащите за финансово подпомагане животни се определя за различните групи животни, както следва:

      при говедата (крави и биволици): всички говеда в стопанства, отглеждащи над 3 бр. животни и генериращи доход над 1 ИЕ;

      при овцете: всички животни в стопанствата, отглеждащи над 9 бр животни съгласно Регламент 1782/2003 и всички произведени кочлета в селекционните стада;

      при козите: всички животни в стопанства, отглеждащи над 40 животни и генериращи доход над 1 ИЕ;

      при заплодените млади животни на финансово подпомагане подлежат всички животни от групите.

Размерът на еднократната субсидия е определен на основа на едногодишната амортизация по групи животни. При говедата този размер се определя от средната балансова стойност на животните от основното стада (крави и биволици) и амортизационния срок по норматив[3].

Общият размер на едногодишната субсидия от ДБ за 2010 г. е равен на 109 791 260.

Прогноза за усвояване на финансовите средства по Европейски земеделски фонд за развитие на селските (ЕЗФРСР) за периода 2007 -  2013 г. е посочена във финансовия план към Националния стратегически план за развитие на земеделието и селските райони (НСПРЗСР).

Подробна информация за конкретните бенефициенти и размера на подкрепата по видове животни са приложени в Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013.

Допълнителни източници за финансиране на животновъдството по линията на акредитираните мерки от НПРЗСР по програма „САПАРД” са:

·               Мярка 1 - Инвестиции в земеделски стопанства

·               Мярка 3 - Развитие и диверсификация на икономическите дейности, създаване на възможности за многостранни дейности и алтернативни доходи

·               Мярка 4 -Създаване на организации на производителите

Размерът на конкретната подкрепа е в зависимост от свободните ресурси по съответната мярка и се определя от приоритетите за 2010 г.

В табл. 2 са посочени данни за целевите субсидии (ЦС) и кредитирането при облекчен лихвен процент за периода 2007- 2008 и прогноза за 2010 г.. В таблицата е отразено и нашето виждане във връзка с разработването на ДБ за 2010 г.

 

Табл. 2. Целево субсидиране и кредитиране

от ДФ „Земеделие” – Разплащателна Агенция

 

Наименование и вид на държавната помощ	2007 млн лв	2008 млн. лв	2010 млн. лв
ЦС за изхранването на животни и птици от Националния генофонд  и контролираната част на популацията	6.254	7.250	7.300
ЦС за произведено и продадено качествено  краве, биволско, овче и  козе мляко	8.971	10.777	10.800
ЦС доплащания за качествено мляко	0.000	4.000	4.200
ЦС за подпомагане на дейността на развъдните асоциации	0.733	0.000	1.000
ЦС за национален млечен борд	0.000	0.300	0.300
Държавна помощ за закупуване на фураж за изхранване на животни - овце и крави	1.306	0.000	3.500
Инвестиционна програма "Животновъдство"	2.308	0	3.000
Общо	19 572	22 327	30 100

Общият размер на необходимите финансови средства по програма за 2010 е както следва:

           субсидия от ДБ за 2009 г. .................................... 110 291 260 лв

           Финансиране от ДФ „Земеделие”....................... ..30 100 000 лв

           Общо ......................................................................140 391 260 лв

Тази подкрепа може да бъде увеличена на база помощта по останалите две направления Програма „САПАРД” и НСПРЗСР, в зависимост от кредитната активност на земеделските производители и свободния финансов ресурс. И по двете направления са предвидени финансови средства за животновъдството, но ограничения периметър на евентуалните бенефициенти поставя ограничения за традиционното животновъдство и минимизира финансовата помощ за 2010 г. предвид стеснения периметър на държавната намеса в периода на дерогация.

За преодоляването на кризата в българското млечно животновъдство да се изпълнят следните по-важни задачи:

      През 2010 г. чрез стимулиране на млечното животновъдство ползването на всички възможни източници на финансиране (програма за развитие на селските райони, фонд за директни плащания и държавна подкрепа, държавни помощи, европейски програми и др.) да се спре намаляването на броя на животните от млечно направление и да се организира възпроизводстото на стадата чрез разширено възпроизводство и внос на животни от други страни.

      За да се спре по-нататъшното намаление на животните от млечно направление стимулирането да се организира на база брой животни. Тази мярка може да се счита като инвестиционна, за което правилата, заложени в Европейските регламенти позволяват да се осигуряват държавна подкрепа и държавни помощи, като инвестиция за бъдещо производство в зависимост от традициите на страната и конкретните условия.

      С цел повишаване конкурентноспособността на отрасъла и стимулиране поминъка на населението в селските райони е необходимо да се запазят малките и средни ферми в определени райни, да се подпомогнат финансово организациите на мелокпроизводителите за съвместно производство на определени (бутикови) млечни продукти, закупуване на фуражи, съвместна реализация на продукята.

      За планинските и полупланински райони да се изготви специализирана програма, в която да се предвидят стимули за съхраняване броя на говедата от млечно направление, като изключително ценен генофонд на България.

      Да се стимулира създаването и увеличаването на броя на говедата от месодайно направление. Важно изискване, което може да се наложи в тези райони е организиране на стопанства за сдружаване на минимум 7 земеделски производителя.

      Програма, целяща екологично равновесие и комплексно развитие на селските райони да се изпълни предвидената подкрепа на традиционните практики на сезонна паша на житните в полу-естествени пасища с висока природна стойност в определените планински райони, използвайки традиционни методи за отглеждане на животните.

      Да се разработят програми за оземляване на производителите на мляко от всички видове, като за кравите и биволиците да се предвидят минимум 10 дка за осигуряване на храна и паша. По този начин ще се осигури необходимата собствена фуражна база и ще се намалят разходите при производство на крайния продукт. Това да стане чрез обсъждане в Общинските съвети и разпределение на общинските площи на млекопроизводителите за период не по-малък от 10 години. Където няма достатъчно общински земи, да се включат тези от държавния и горски фонд, както и да се осигурят с предимство възможности за ползване на земя по аренда.

      Успешното изпълнение на програмата за развитие на млечното животновъдство и изпълнението на изискването за хуманно отношение и осигуряването на комфорт на животните е възможно, само ако животните са обезпечени с необходимите площи за паша и изхранване.

      Да се пристъпи незабавно за приложение на единна система за идентификация на животните, която да послужи като реална основа при финансирането. За целта да се осигурят необходимите средства и да се възложи на НВМС чрез областните ветеринарно-медицински служби и частно практикуващите лекари да се изгради и започне да функционира информационната система за идентификация и поддържане на базата от данни за наличните животни от всички видове и категории.

      Да се разшири дейността на службите за съвети в земеделието, които трябва да поемат задължението за предоставяне на информация относно сроковете и условията, договорени с ЕС, както и за разяснителната работа за параметрите и условията на европейските програми за финансиране. Да се оказва необходимата помощ и съдействие за разработване на проектите, с които се кандидатства за финансиране по различните програми.

      Чрез законови промени да се регламентират ясно и точно функциите на ИАСРЖ и развъдните асоциации. Крайно време е по модела на европейските практики ИАСРЖ да поеме контролните функции, а развъдните асоциации да поемат изцяло дейностите по селекция и репродукция в животновъдството. Същото се отнася и за разпределението на задълженията и функциите между МЗХ, Националния млечен борд, браншовите съюзи и асоциации на производителите и преработвателите.

      Да се оптимизира системата за финансиране на животновъдството в България. За целта да се регламентират ясно и точно средствата за подкрепа на млечното животновъдство в Закона за бюджета на Република България, както и критериите за субсидиране.

      Да се увеличат и гарантират националните доплащания и се изравни подкрепата на животновъдството у нас с тази в останалите страни – членки на Европейския съюз.

      Да се развие и разнообрази системата за кредитиране на млечното животновъдство, като се наложат: проектния принцип, който да важи с еднаква сила за едрите, средните и дребни производители; осигуряване на благоприятни кредитни условия, включително и гратисен период по кредитите; създаване на земеделски гаранционен фонд, чрез който да се гарантират кредити за млекопроизводителите.